Да си треньор не е просто професия. Да си треньор е призвание.  А да бъдеш треньор на деца означава преди всичко да ги обичаш и да ти е страшно хубаво, когато си сред тях.

Успехите на един треньор не се измерват само и единствено с дипломите, квалификациите, наградите, шампионатите. Нито пък с купите и медалите. Измерват се предимно с това в колко деца е запалил и разпалил любовта към своя спорт, на колко е помогнал да се изградят като личности, да намерят и отстояват себе си по пътя на порастването, така че да станат не само добри атлети, а преди всичко – стойностни хора.

Когато едно дете се захване сериозно с даден спорт, именно треньорът е този, с когото то прекарва много повече време, отколкото с  родителите си, с приятелите си, та дори и с гаджето. И именно треньорът има огромен принос за възпитанието, напредъка, удовлетвореността и щастието на своите ученици.

Добрият треньор е съюзник, приятел, родител. Той е компасът, който винаги сочи в правилната посока. И даже и да се издъниш, той пак ще бъде най-верният ти фен.

Преди дъщеря ми да заяви категорично „Искам фехтовка!“, ходеше на баскетбол. Тренировките се провеждаха в училище от нейния любим преподавател – учителя по физическо. Тя ги посещаваше редовно и с удоволствие. А аз се вълнувах, че съм доживяла момента, в който детето ми най-сетне е намерило своя спорт. Когато обаче бълбукаща от ентусиазъм ѝ предложих да я запишем на по-сериозни тренировки, тя рязко ме попари с думите : „А, не, аз искам само с моя учител!“

Сигурно и вие сте пълни с подобни истории за това, колко е важен за малките, а пък и за големите,  „човешкият фактор”. За мен, като родител, а вярвам и за вас, е особено съществено кой точно преподава, възпитава и тренира децата ни.  Затова искам да ви запозная с нашите треньори.

 Ех, нашите треньори…  

Те предпочитат делата пред думите, затова няма как да ги чуете да говорят за себе си. Скромността е на почит в нашата академия. А работата с децата, състезанията и фехтовката като цяло са приоритет номер едно. Но на мен пък много ми се ще да ви разкажа за тях.  Не за техните постижения във фехтовката, а за това какви хора са. В това начинание с радост се включиха и децата – от най-малките до най-големите. Онези, които прекарват толкова много време със своите треньори, че дори, ми се струва, ги познават по-добре и от самите тях.

Кодексът на честа изисква първо да започна с нашите дами:

СОФИЯ-АЛЕКСАНДРА МЕДАРСКА

Кака Софи е най-младият член в нашия треньорски екип. Идва в академията на 7-8 годишна възраст и от тогава все си е там. На тренировки я води баба ѝ. Упорита и умна София бързо напредва и едва на 20 годишна възраст тя вече предава своите знания и умения във фехтовката на най-малките (от 6 до 8 години). Тя е търпелива и внимателна с тях и със завидна лекота намира път към нашите млади тамплиерчета.

Кака Софи е много сладка. Винаги ни слуша и ни показва много интересни неща.

ОЛГА ХРАМОВА

Освен треньор Олга е и активен състезател. А също така и майка на две деца.  Жената Чудо от плът и кръв. Олга е мила, деликатна и внимателна. Знае как да подхване едно дете, така че да я слуша без да мига. Не вдига излишен шум, но думите ѝ тежат повече от всяка команда. Тиха, строга и невероятно справедлива – никой не може да оспори решенията ѝ. Тренировките ѝ са подредени до последната секунда и са разписани като с перо. Обаятелна и прекрасна във всяко отношение.

Кака Олга е много мила и усмихната. Винаги иска да ни научи на нещо ново. Всяка тренировка е различна. С нея е интересно и времето минава много бързо. – А.А., 9 години.

САША АЛЕКСАНДРОВА

Саша е част от екипа на академията почти от самото ѝ създаване. Тя е треньор по шпага и рапира, което само по себе си изисква извънредна последователност, постоянство и финес. Такава е и самата тя – елегантна и търпелива. С нестихващ ентусиазъм и вдъхновяваща упоритост Саша насърчава и окуражава младите ни шпажисти и рапиристи да се развиват и усъвършенстват в боевете с тези оръжия. Крачка по крачка тя ги води към все по-осезаеми резултати. Саша е бойна и принципна дама, готова да защити всяка достойна кауза.

Саша е страхотен треньор. С нея съм вече 10 години и през цялото това време се разбираме чудесно. Много харесвам рапирата, защото е елегантно и изискано оръжие. Нужно е търпение и всеотдайност. Благодарен съм на моя треньор за всички състезания, на които сме били заедно и за резултатите, които постигаме.  – Александър Найденов, 24 години.

Продължаваме с младите ни момчета. Тези, които поемат 8-10 годишните деца още щом прекрачат прага на академията.

ВАЛЕНТИН ВОДЕНОВ

Бате Вальо е общо взето закърмен в залата на акададемията и то преди има-няма 20 и няколко години, така че много добре знае какво им е на малчуганите, които стъпват там за пръв път. Дава всичко от себе си да постави стабилни основи и да увлече децата по фехтовката. Не всяко от тях ще стане шампион, но със сигурност всяко ще получи много добра спортна култура и вярна житейска посока.

Харесвам бате Вальо, защото ми дава маската и сабята, и правим спаринги и ми е много интересно. – Д.Ч., 8 години

ДИМИТЪР РАЙКИН

И при бате Дими ситуацията е много сходна с тази  на бате Вальо – второ поколение треньор. Въоръжен от малък не с лъжица, а направо със сабя. Млад, талантлив и мил. Със своя деликатен подход той успява да грабне вниманието и сърцата на децата.

Бате Дими е много спокоен, мил и добър. Обичам, когато той води тренировките. Показва ни различни техники и интересни игри за бързина и ловкост.“ В. Т., 10г.

Продължаваме нататък със следващото поколение:

ЛЮДМИЛ ПЕЛОВ

Бате Людмил има най-благия глас в нашата академия. Децата обожават да си говорят и да се смеят с него. Той ги предразполага да споделят, да разказват. А докато тече тренировката го слушат и изпълняват всичко като по учебник. Никога не пропуска да ги окуражи, но и внимава да не ги разглези с прекомерни похвали. Топъл и умерен в действията и думите си.

Бате Людмил е треньор, който успява да съчетае професионализъм и търпение. Той обяснява ясно и разбираемо всяка моя грешка и докато не усвоя правилното изпълнение, повтаряме упражнението. Подходът му ме мотивира да давам повече от себе си и да се развивам с всяка тренировка. Винаги успява да създаде приятна и дисциплинирана атмосфера, в която човек се чувства уверен и подкрепен. Благодарение на него виждам реален напредък и се уча на постоянство и дисциплина. М.Й., 14 години

КИРИЛ ЗАХАРИНОВ

Бате Киро е усмивката на академията. Човекът, който винаги ще те посрещне засмян и ще те увери, че всичко, ама съвсем всичко е наред или ще бъде наред, или дори и да не е, все ще се оправи. Олицетворение на оптимизма и доброто настроение. В общуването си с децата е уравновесен и строг по най-въздействащия им начин. Сигурно затова толкова го обичат.

Нашият треньор по сабя – бате Киро е човекът, който винаги намира точните думи – дали да ни успокои, да ни нахъса или да ни се скара, ако се отпуснем. Той е винаги усмихнат и позитивен, а репликата му „Вкарай малко живот в това тяло!“ звучи едновременно като шега и заповед. Когато го чуем, всички се стягаме и започваме да се движим по-бързо, сякаш ток е минал през нас. За нас бате Киро не е просто треньор, а истински вдъхновител и приятел. И макар понякога да ни кара здраво да се потим, всички го обичаме заради начина, по който вярва в нас. – Е. А. 13 години

И за десерт ще ви кажа по няколко думи за хората, които са не само треньори в академията, а и нейни създатели:

ИВАЙЛО ВОДЕНОВ

За бате Иво фехтовката е не просто спорт. Тя е неговият живот. Ивайло ВОДЕнов е ВОДЕщата сила, динамото, което неуморно задвижва, ако не всички, то почти всички процеси в академията и до голяма степен в българската фехтовка през последните 15 години. Мислите и действията му създават нови реалности. Бате Иво е визионер. Вижда няколко хода напред както във фехтовката, така и в живота. Справедлив и отзивчив. Неговата суперсила е да разпознава таланта у децата и да ги отвежда до непокорявани върхове. Но най-важното е, че ги обожава и иска да им помага във всичко.

Бате Иво е главното лице в сабята и изобщо във фехтовката. Постоянно ни повтаря, че основната цел на академията е да ни направи първо добри хора и после вече добри спортисти. Всички се допитваме до него, дори и за неща, които не са свързани със спорта. Разчитаме на него като на баща, който винаги ще помогне за всичко или най-малкото ще даде съвет. – Йоана Илиева, 24 години

ЗАПРЯН ВАНЧЕВ

Бате Заре е истински съвременен рицар. Той е най-спокойният треньор в нашата академия, а подозирам, че и в цялата галактика. Мъдрост, благородство и ерудираност струят от него, дори и когато мълчи.

Бате Заре е нашият Дон Кихот. Веднъж в Тбилиси, по време на турнир, две от девойчетата, които са с него се връщат от разходка и въодушевено възкликват: „Бате Заре, видяхме твой паметник!“. Така че, ако се разхождате из столицата на Грузия и срещнете бате Заре, не се изненадвайте!

А пък ако искате да видите съвременния Дон Кихот, заповядайте при нас.

Преди три години за пръв път стъпих във фехтовалната зала. За мен това беше сбъдната мечта. Тренировките в залата са изморителни и много приятни. От една година мой личен треньор е Запрян Ванчев. За всички нас той е бате Заре, а лично за мен той е не само  треньор, но и учител, и приятел. По време на тренировките научавам  много нови неща. Когато не се справя с дадено упражнение той ме съветва да повтарям докато не стане. Винаги ми казва да не мисля дали ще спечеля в бой. Важно е човек да прави всичко с много труд, желание и да използва наученото. – Л. К., 11 години

Ето какво си мислим ние с децата за хората, които винаги можете да срещнете в залата на Българска Фехтовална Академия в град София, и на които можете да поверите децата си с чиста съвест и спокойно сърце.

Ако все още не сте ги срещнали, елате на ул. 20-и април, номер 13 да се запознаете. А ако вече ги познавате, споделете ни и вие нещичко за тях.

Можете да прочетете и за останалите треньори от нашия екип. Тези, които тренират малките фехтовачи в залите на Българска Фехтовална Академията в Бургас (клуб „Корсар“), Карнобат (клуб „Маркели“), Стара Загора (клуб „Железник“).

А тук можете да прочетете колко важна е средата, в която растат децата ни.

Автор: Наталѝ Шарве