Или как точно фехтовката помага на децата ни да са здрави, красиви, умни и щастливи.

„Красотата ще спаси света!” … Или поне със сигурност ще го направи (и го прави) още по-прекрасно място за живеене.

Питате се как точно фехтовката ще разкраси децата ни? Има ли изобщо накъде?! Ако не ви се вярва, вижте сами:

ReadMore

Или как точно фехтовката помага на децата ни да са здрави, красиви, умни и щастливи

Едно от съдбоносните решения, към които подтикваме нашето дете (понякога без дори да подозираме колко съдбоносно е всъщност), е именно какъв спорт да избере. Това решение често бележи целия му живот, превръща се в опорна точка, около която се завъртат неговите интереси, приятелства, любовни трепети.

Освен всички всеизвестни плюсове за физическото и психическото здраве, спортът може да се окаже и онази невидима сила, която по чудодеен начин изтръгва трайно децата ни от виртуалния свят, в който все по-често и за по-дълго потъват.

Колко пъти на ден ви се иска да имате необикновени суперсили, с които да откъснете детето

ReadMore

 Как да преценим към какъв спорт да го насочим според неговия характер, темперамент и интереси.

Когато темата за спорта настойчиво запърха в главите ни и ни зачовъркат въпроси като: „На какво?„, „Къде?“ и „Кога?“ да запишем детето, една от първите дилеми, пред които сме изправени е:

Дали да насочим детето си към индивидуален или към отборен спорт?

За плюсовете на едните и на другите  може да се философства много. Но ние тук няма да се впускаме в излишни словоизлияния, а ще се опитаме да обобщим накратко:

ReadMore

Въпросите, които ни терзаят и отговорите, от които се нуждаем, за да вземем най-доброто решение.

В океана от възможности, в който плуваме ежедневно, е много лесно да се удавим. Давим се постоянно, по няколко пъти на ден поне. Неограничените избори, пред които сме изправени, са безспорно доказателство за нашата свобода. Но тази свобода понякога ни увисва на шията и едва успяваме дъх да си поемем.

Всеки избор, който правим, носи отговорност и има своите последици.

Когато станем родители, ситуацията рязко се утежнява от факта, че вече трябва да избираме не само за себе си, но и за безценното същество, което сме създали. А то, от своя страна, винаги има свое собствено мнение. И, както много добре знаем, това негово мнение не е никак задължително да съвпада с нашето. С порастването (за всеобщ родителски ужас) като че ли става напълно задължително да не съвпада изобщо. Така че понякога, да не кажа винаги, е необходимо да впрегнем цялото си красноречие и да използваме познати и непознати методи за мотивация, само и само да убедим детето, че нашият избор е и негов, и очевидно най-добрия възможен. Крайно изтощителна задача. Да не говорим, че решенията, които взимаме за неговото бъдеще (със или без негово съгласие), често предопределят хода и качеството на живота му. Каква по-голяма отговорност от това!

Тежка е, тежка е царската корона, нооо… да не сме си правили деца.

Спортът обаче е сякаш една от малкото теми, по които с нашите разбойници и разбойнички имаме учудващо единомислие. Е, или поне до момента, в който не започнем да обсъждаме въпроса в конкретика.

Защо ли?

Нека да видим.

Как ние, родителите, избираме спорт за нашите деца?

ReadMore