Или дали човек избира своя спорт или спортът избира своя човек

Чували сте вероятно, че има няколко видове спорт, които се определят като „благородни”. Един от тях е фехтовката. За това има обективни причини.

Но нека ви разкажа историите на истински личности от историята на българската фехтовка, които със своите постъпки придават още повече стойност и истинност на това определение. Хора, които вдъхновяват и дават безценен пример на младото поколение.

Ето ги и всеизвестните причини за това фехтовката да се определя като „благодорен“ спорт:

1. Най-тривиалната е чисто историческа. Фехтовката произлиза от дуелите между благородници за защита на честта или разрешаване на спорове, което я свързва с аристократичния елит.
2. Втората е, че освен на дисциплина, фехтовката учи и на етика, уважение към противника и спазване на етикет, сходни с кодекса на честта.
3. Фехтовката е по-малко свързана със силовата борба и повече със стратегия, ловкост и прецизност, което я отличава от други бойни спортове, прави я по-изискана и я приближава до идеала за „благороден“ спорт.
4. Спортът е особено популярен и развит в страни като Франция, Италия и Германия, които са носителки на европейската аристократична култура.

Това са фактите, но ето две истински истории на велики спортисти и още по-велики личности от зората на българската фехтовка. Тези истории за доблест и чест по неоспорим начин показват тясната връзка между този спорт и благородството. 

Асен Лекарски  е роден през 1901 година в гр. Брезник. Завършва Военна академия и е изтъкнат гвардейски офицер. Той е учредител в Българския Фехтовален Клуб, предшественик на Българската Федерация по Фехтовка и е един от онези, които поставят основите на българската фехтовка. През целия си живот работи с ентусиазъм и отдаденост за развитието на този спорт в България.

Най-ярката известна случка, която свидетелства за неговата смелост, доблест и благородство, уви, е тази за неговата смърт. През септември 1952 година той е на лагер с отбора си край Варна. 2-ри септември е мрачен и ветровит ден. Внезапно откъм морето се чуват викове за помощ. Без да се замислят няколко души се хвърлят във водата. Лекарски е един от тях. Давещите са спасени, но той така и не се появява. Едно денонощие по-късно морето изхвърля трупа му. И днес не се знае, заради кого е загинал, спасените бързо изчезват от брега…

Това обаче, което се знае със стопроцентова категоричност е, че е бил благороден, доблестен и безстрашен мъж. Поклон!

Втората история, която искам да ви разкажа е свързана с дълбокото уважение и приятелство между други двама достойни фехтовачи, а именно – Виолета Томова-Катеринска и полковник Владимир Андреев.

Полк. Андреев е руски офицер, който през 1917 година емигрира в България. Той е директор на „Военната академия по фехтовка и гимнастика“ във Варшава и успява да събере първия български национален отбор. Въпреки подготовката, българите пропускат Олимпиадата през 1924г, по финансови причини. Заедно със своите ученици полковник Андреев основава Български Фехтовален Клуб.

Виолета Томова-Катеринска е негова ученичка. Случайността я среща с полк. Андреев когато е на 13 години. Тя започва да го придружава до салона, където той преподава уроци. Новата ученичка се оказва изключително схватлива, упорита и амбициозна. Още в последните класове от гимназията тя започва треньорска работа наред със своя учител. Огромният ѝ принос в българската фехтовка е в утвърждаването на млади специалисти и издигането на наши съдии в най-висока категория.

Но ето какво се случва, когато нейният учител се разболява. Тя поема неговата работа с учениците от последните класове на италианското училище, а парите, които получа като хонорар събира и изпраща на полк. Андреев, който по това време е в с. Шипка, Казанлъшко и поради влошеното си здраве е в тежко материално състояние. Той системно благодари на своята ученичка за изпратената му помощ. Когато през 1940г. полк. Андреев умира, Виолета Томова-Катеринска получава цялата сума, която му е изпращала. През цялото време той е събирал  тези пари без да похарчи нито лев, въпреки тежкото си положение

Дали фехтовката е направила тези хора благородни или те са избрали именно фехтовката, защото са били благородници по душа, едва ли някой може еднозначно да каже. Но е факт, че подобни истории вдъхновяват и насърчават, както младите последователи на фехтовката, така и всички нас да бъдем достойни и почтени хора.

Очаквайте скоро и статия за още една светла личност – Николай Свечников. Той до момента е най-добрият и продуктивен български треньор, който със скромност, трудолюбие и отдаденост създава цели пет поколения български фехтовачи.