Защо доверието в треньора е ключът към успеха на детето ни и гаранция за нашето спокойствие

Фехтовката е фантастичен спорт – изискан, красив, комплексен. Той развива у детето всички качества, за които си мечтае един родител и най-вече една майка – бързина на ума и тялото, стратегическо мислене, дисциплина, уважение, финес, благородство, физическа и душевна красота. Но освен всичко това, когато едно дете избере сабята – най-динамичното от трите оръжия – то започва да обитава един нов свят:

• свят, в който „хормоните на щастието“ се стимулират не от динамиката на екрана, а от собствените му ръце и крака,
• свят, в който може да се сражава не с джойстик в ръка, а с истинско оръжие,
• свят, в който концентрацията не е насилствен процес, а доброволен стремеж, който ще му помогне да спечели поредната истинска битка.

Фехтовката е вълнуваща. Да си сложиш маската, да облечеш ръкавицата и да скръстиш сабя с противника – всички тези действия пораждат водовъртеж от чувства у младия сабльор. Но представете си, не само у него. Мога да ви уверя, че вълненията за неговата майка са точно толкова, ако не и дваж по-бурни.

В душата на новоизлюпената майка на фехтовач започват да се смесват и избухват емоции в най-различни комбинации. Гордостта и възхищението от това да видиш детето си в нова светлина се дуелират с тревогата и желанието да помогнеш, да предпазиш, понякога дори да се спуснеш и да грабнеш оръжието. Но давайки си сметка колко безумно би било, все пак се ограничаваш само с това да посъветваш детето как да застане, кога да атакува, какво да мисли.

Конфликтът в главата и душата на майката е далеч по-сериозен от сблъсъка между състезателите на пътеката. От една страна тя си дава ясна сметка, че нищо не разбира, от друга все пак ѝ се струва, че знае по-добре как точно трябва да напада и да се защитава нейното безценно и изпитва непреодолимо желание да се намеси там, където всъщност не бива.

Мили майки, с цялото разбиране и уважение към всички вас и вашите (нашите) емоции, от опит ще ви кажа, че мястото на вашите (нашите) тревоги и грижи не е във фехтовалната зала. Още по-малко по време на състезание. И ако желаем децата ни да напредват и да се усъвършенстват в спорта, а и в живота, е ключово да се отдръпнем и дадем картбланш на треньорите, които ги обучават, защото:

1.Треньорът не е просто учител, той е възпитател, ментор и вдъхновител

Фехтовката е спорт, в който треньорът има лично впечатление и отношение към всяко едно дете. Той преподава не само теория и боеви практики, а учи децата на тактическо мислене, психологическа устойчивост и вземане на бързи и точни решения под напрежение. За да постигне всичко това треньорът трябва да има усет, разбиране и индивидуален подход към всеки свой ученик. Той е този, който може безпристрастно и професионално да прецени кога детето е готово да мине на следващ етап от развитието си, да се включи в състезание, да започне тренировки с личен треньор. За да протича спокойно целият този процес е много важно майката да има пълно доверие в треньора на детето си. Ако това не е така, ще ви дам приятелски съвет – сменете треньора или дори спорта.

2. Треньорът и майката имат една и съща цел, но ролите им са различни

И родителите и треньорите обичат децата, но тази обич има различно проявление. Докато майчината обич се изразява най-често в грижа и емоционална подкрепа, тази на треньора е под формата на строгост, по-високи изисквания и желязна дисциплина. Това не бива да се въприема като проява на суровост или липса на емпатия. Това е отговорно отношение и подготовка за външния свят, където не може да се разчита на родителско снисхождение, а само на собствени сили, умения и воля за победа.

3. Родителската намеса може да бъде грешен сигнал

Когато майката се намесва по време на тренировка или, не дай си боже, по време на състезание, дава съвети различни от тези на треньора, подронва авторитета му, като демонстрира съмнение в неговите методи и дава воля на своите тревоги, това може да има пагубен ефект върху младия фехтовач. Той започва да се лута между наставленията на треньора и съветите на майката. Това може да доведе до загуба на увереност и самочувствие, и цялостно да навреди на доверието в процеса на обучение. Единомислието между родители и треньори еднозначно дава много по-бързи и добри резултати, от разпосочните сигнали. Точно както е и в семейството.

4. Търпението е ключова добродетел и в света на спорта

Както всяко друго умение и фехтовката със сабя изисква време. Има деца, които напредват по-бързо. Има и такива, които имат талант за този спорт. Но сабльорите, които стигат до трайни успехи са тези, които са проявили постоянство, търпение и не са се отказали пред първите трудности. Шампион не се става за месец или два. Често при първите състезания има и притеснение, и разочарование, и сълзи. Но това са ценни уроци, както за децата, така и за родителите. Всяка загуба калява характера и може да е стъпало. От детето зависи дали това стъпало ще е нагоре или надолу. Дали ще се изправи и ще продължи с гордо вдигната глава към следващото предизвикателство или ще се откаже безславно. Ролята на майката е да го подкрепи, без да се опитва да минимизира загубите и да поправя щетите. Децата могат и трябва да се справят сами, а ние можем и трябва да им дадем шанс да го направят.

5. Доверието в треньора ще даде спокойствие и свобода на вас и вашето дете

Когато детето вижда, че имате пълно доверие в треньора му, това му дава спокойствие, самочувствие и свобода да се развива по най-пълноценния начин. Тази свобода го стимулира да расте, да поема отговорност за себе си, да прави избори, да се трансформира в зрял, силен и добър човек и спортист. Доверието на майката, дава свобода и на треньора да развие докрай потенциала на детето, да бъде откровен в оценките си и да работи с още по-голяма отдаденост.

Да си в ролята на майка на млад сабльор си е предизвикателство. Понякога изтощително, като много други роли, в които се налага да влиза една майка. Но тази пък, за разлика други, е изключително зареждаща и вдъхновяваща.

Ако детето ви е попаднало при отдаден и опитен треньор, най-ценното, което можете да му подарите, е доверие – към него и към процеса. И в момента, в който го видите да се дуелира на пътеката с увереност, почтеност и вътрешна сила, с разтупняно сърце разбирате, че всичко си е заслужавало.

А ето тук можете да се запознаете с треньорите на Българска Фехтовална Акадимия.

---

Автор: Наталѝ Шарве