Когато бях малка си мислех, че навършиш ли 40 години – грохваш от старост. За щастие се оказа, че не съм била никак права. И че даже някъде там, точно след 40-те, животът рестартира и се случва онова чудо, наречено „разцвет на силите“.

И ето го него – нашия бате Иво в неговия разцвет! На ЦЕЛИ 50 би казало детето в мен. Но стига да погледне през рамо и да хвърли един бегъл поглед към това какъв път е изминал, къде е стигнал и какво е изградил за тези години и става ясно, че всъщност не са ЦЕЛИ 50, а са ЕДВА 50.

С постоянство, воля, уважение, упорство и най-вече със сърце Ивайло Воденов върви смело и целенасочено напред, бори се за развитието и защитава честта на фехтовката в България години наред и днес резултатите от положените усилия са по-видими и осезаеми от всякога.

Ивайло Воденов е явление. Той е като лятна буря, след която денят се избистря и засиява. Като буен пламък, който разпалва угаснали мечти. Като ярка комета, която озарява нощното небе и сочи вярната посока. Всеки, който е кръстосал сабя или житейския си път с него знае, че работата с бате Иво не е песен – тя е истиски рок концерт. Той е добрата дума в труден момент. Солидно рамо и стабилна опора при нужда. Треньор с главно „Т“ и човек с главно „Ч“.

И днес, на рождения му ден, сме събрали шепа спомени и мили думи, споделени от едни прекрасни хора за един много специален човек.

Веско Добрев:

„Бате Иво! Държа да отбележа, че съм с 21 дни по-голям от него! През 2010, когато реши да привлече нови съмишленици във фехтовката с помощта на Академията, му зададох следния въпрос: „Правилно ли те разбрах, че новите клубове, които ще са част от Академията по никакъв начин не се обвързват с договор, запис на заповед или каквото и да е друго. И че всеки един може „утре“ да се откаже от нея и да се развива самостоятелно?!?“ Той ме погледна, усмихна се с онази неговата си усмивка и ми отговори: „Аз не губя нищо (освен начален капитал и много отделено време). Всеки клуб, който продължи да съществува ще допринесе за развитието на фехтовката в България, от което аз пак ще съм щастлив.“

ПП: А тази снимка ми е любима:

Яркият ми спомен с бате Иво, е когато на европейското първенство в Нови Сад, спечелихме бронзови медали с отбора. Всеки туш, всеки бой, всяка среща, довела до успеха ни в края на състезанието и емоциите след него ще ги помня цял живот. – Дими Райкин

Ники Николов:

„Иво, стари мой приятелю, брат ми, Не знам как в няколко изречения да разкажа за нашето 35-годишно приятелство, осеяно с всички човешки емоции. Още от състезателните ни години, през студентските в един курс, сватбите, раждането на децата ни, клубове, победи, загуби и толкова много хубави емоции… ще спра дотук. Нямам ярък спомен с теб, имам ярко приятелство! А относно любимата ми снимка с теб си беше предизвикателство. След преглед на стотици, се спрях на една чисто спортна, която съм сигурен, че ще развесели не само теб:)) Честит юбилей, приятелю! Честити 50 на Най-добрия Български Треньор!!!“

Ивайло Воденов – Човек, който съзнателно или несъзнателно сбъдва мечтите и в най-трудните моменти винаги подава ръка. – Олга Храмова

От сандански род на воеводи Ивайло се познава не по дрехите, а по делата – върви пръв и го следват доброволно, поема рискове, за да постигне целта си. Смел майстор на оръжието е, почитан у дома и в чужбина. Приятели сме от първия ми допир до сабята преди много години и с Иво българската сабя се върна на световно ниво. А той е само на 50 и сега едва започва!!! – Янко

Емма Нейкова:

„Любимият ми спомен с бате Иво е от Световното първенство в Пловдив. Историята започна оттам, че на индивидуалното се представих много зле и имах огромното желание да се докажа. Предната вечер останах в залата и гледах клипчета на противниците, с които щяхме да играем. Както винаги, бате Иво ми е казвал, че трябва да се трудиш сто пъти повече от другите, за да си по-добър, а когато станеш по-добър – да продължаваш да се трудиш още повече. Дойде денят на отборното. Играехме срещу Франция за влизане в четворката. Резултатът беше 40:32. Бате Иво ме погледна с много сериозен поглед и просто каза: „Вярвам в теб.“ Нищо повече. Започнах да правя точка след точка. Обръщах се към него, а той просто ме гледаше – без да казва нищо. Знаех, че вътрешно наистина вярва в мен.Обърнах срещата. Всички започнахме да крещим и да се радваме. Аз гледах само него и неговата усмивка, която се появи на лицето му. Той не викаше и не крещеше, но усмивката говореше много повече от всичко друго. След като се поздравихме, отидох при него много радостна и доволна. Той ми каза: „Нищо още не е приключило.“ Тогава осъзнах, че идва трудната част – да извоюваме така мечтания медал. Успяхме. Той беше много щастлив, радваше ми се искрено, поздрави ме няколко пъти, но не след дълго ми каза: „Радвай се днес – утре пак се връщаме в залата, и от утре отново влизат в сила строгият треньор и строгата дисциплина.“

С прецизност, търпение и стратегическо мислене, Ивайло Воденов изгражда истински и сърцати фехтовачи. Всяка тренировка е урок по дисциплина, концентрация и уважение към спорта. С твърда ръка, но и с голямо сърце, той учи не само как се печелят точки, срещи и състезания, а и вдъхновява и мотивира за достойна игра и уважение. – Катя Пъдарова

Вероника Василева

„Най-хубавият ми спомен с бате Иво е още от първото ни състезание заедно – Световната купа в Унгария. Бях изключително развълнувана и истински благодарна, че още от самото начало той беше неотлъчно до мен.Помня разговорите ни между боевете, насоките и съветите му на пътеката – спокойни, ясни, на място. В онези моменти си давах сметка колко малко всъщност разбирам от фехтовка и колко много имам да уча. Вместо да се уплаша, аз се развълнувах и мотивирах изключително много, защото знаех, че до себе си имам човек, от когото мога да науча безкрайно много.“ 

С Иво се познаваме от деца. Нямам ярки спомени, имам цял живот за разказване… във време, в което се изграждаха мъже – Валентин Коларски

Саша Александрова

„Най-силно ми се е запечатало чувството на уважение и респект, които изпитах, когато се запознах с него и разбрах, какво е направил за възраждането на фехтовката. Аз, както и много други фехтовачи от моето поколение, се бяхме оттеглили и отказали. Бях прекъснала контакти и връзки. Когато синът ми стана 4- ти клас и не се ориентираше към никакъв спорт, реших, че ще потърся някого от “старите” треньори. Така стигнахме до стадиона, където по онова време бяха всички. Лека-полека започнах да чувам, какво се е случило и променило в мое отсъствие. Така разбрах за Ивайло Воденов и Академията. Не го познавах като състезател. Когато се запознахме, започнахме да контактуваме, да си говорим и… се сприятелихме. Яркият ми спомен с него е когато ми разказваше за началото, за идеята, за това как са създали Академията. След като го изслушах, станах, стиснах му ръката и го прегърнах, с думите “Благодаря ти!”. Уважение, респект и разбира се благодарност, за това, че ми даде възможност, отново да съм част от любимия спорт.“

След като бях приключил с фехтовката преди много, много години, и през ум не ми е минавало, че някога отново ще вляза в залата и ще хвана сабя. Ивайло Воденов е човекът, който ме върна във фехтовката, човекът, с когото сме рамо до рамо всеки ден и градим история.

Честит юбилей, приятелю! – Кирил Захаринов

Радостин Станчев:

„Спокойно мога да кажа, че уважавам и обичам бате Иво, като един от бащите ми във фехтовката. Той и бате Заре ми дадоха безценната възможност и знанията да започна да се занимавам с този прекрасен спорт и той да се превърне в най-важното нещо в моя живот, за което ще им бъда вечно благодарен и признателен.

Най-яркият ми спомен с бате Иво е от самото начало на нашето познанство. Бяхме на лагер в Свети Влас и аз отидох при него с конкретен фехтовален проблем, без решение в техниките и упражненията, които до тогава използвахме. Бате Иво се подпря на прозореца, сякаш се изолира от света и се потопи в друг. Започна да разиграва упражнения с пръстите на ръцете си и след две минути дойде при мен с готово упражнение и решение на казуса. Тогава за първи път осъзнах, че имам честта да стоя редом до онзи специален и рядък вид треньори, за които няма невъзможни неща и са предопределени за велики дела. Пожелавам му за празника много здраве, щастие, любов и нови вдъхновяващи успехи!“

Иво, обичаме те, гордеем се да крачим заедно с теб и ти благодарим за всичко! Честит юбилей и нека следващите 50 бъдат още по-прекрасни!