Въпросите, които ни терзаят и отговорите, от които се нуждаем, за да вземем най-доброто решение.

В океана от възможности, в който плуваме ежедневно, е много лесно да се удавим. Давим се постоянно, по няколко пъти на ден поне. Неограничените избори, пред които сме изправени, са безспорно доказателство за нашата свобода. Но тази свобода понякога ни увисва на шията и едва успяваме дъх да си поемем.

Всеки избор, който правим, носи отговорност и има своите последици.

Когато станем родители, ситуацията рязко се утежнява от факта, че вече трябва да избираме не само за себе си, но и за безценното същество, което сме създали. А то, от своя страна, винаги има свое собствено мнение. И, както много добре знаем, това негово мнение не е никак задължително да съвпада с нашето. С порастването (за всеобщ родителски ужас) като че ли става напълно задължително да не съвпада изобщо. Така че понякога, да не кажа винаги, е необходимо да впрегнем цялото си красноречие и да използваме познати и непознати методи за мотивация, само и само да убедим детето, че нашият избор е и негов, и очевидно най-добрия възможен. Крайно изтощителна задача. Да не говорим, че решенията, които взимаме за неговото бъдеще (със или без негово съгласие), често предопределят хода и качеството на живота му. Каква по-голяма отговорност от това!

Тежка е, тежка е царската корона, нооо… да не сме си правили деца.

Спортът обаче е сякаш една от малкото теми, по които с нашите разбойници и разбойнички имаме учудващо единомислие. Е, или поне до момента, в който не започнем да обсъждаме въпроса в конкретика.

Защо ли?

Нека да видим.

Как ние, родителите, избираме спорт за нашите деца?

Естествено, като (си) задаваме десетки въпроси. Такива като:

1. Този спорт подходящ ли е за моето дете?
2. Какви точно качества ще развие у него?
3. Къде се провеждат тренировките?
4. Локацията удобна ли е?
5. Ще се справя ли с логистиката?
6. По кое време са тренировките?
7. Дали няма да съвпаднат с часовете по английски, математика, пиано…
8. Каква е цената на една тренировка?
9. Колко ще ми излиза на месец?
10. Добри ли са треньорите?
11. Каква е обстановката?
12. С какви деца ще се срещне там?

И т.н. и т.н…

А как те, децата ни, избират своя спорт?

Естествено, без да си задават нито един въпрос. Те просто заявяват: „Искам футбол, таекуондо, баскетбол, балет или… (О, изненада!)… ФЕХТОВКА!“

Добре де, може би и децата все пак (си) задават един-единствен въпрос. А именно: Кога ще спечеля медал/купа?

И въпреки че желанията на малките са вездесъщи. И въпреки че големите, като цяло, се опитваме да се съобразяваме с тях при изборите, които правим за „тяхно добро“, фактите са си факти – родителските въпроси имат своята неотменима тежест. Все пак някой трябва да ги води и взима (поне до определена възраст), да купува обувки, тениски, екипировка, да плаща тренировките и т.н.

Освен това, да си го кажем направо – ситуацията, в която детето изобщо не знае какво точно иска, не е никак, ама никак невероятна. И тогава ние, в ролята си на неоспорим и всезнаещ авторитет, имаме отговорната задача да ги посъветваме, насочим и да им (подс)кажем какво, в края на краищата, искат.

При мен беше лесно. Детето само си реши и беше изненадващо категорично. Ако и вашият случай е такъв или пък изобщо не е  – нека ви разкажа накратко за фехтовката в нашата академия. (Наричам я „наша“, не защото съм част от управленския екип, не съм, просто така си я усещам.)

И ще се опитам да отговоря на част от въпросите, които вероятно си задавате, за да имате още една алтернатива. Или просто да сте малко по-подготвени, когато детето ви каже: „Искам фехтовкааа!”

1. Фехтовката е подходяща за малки, големи и напълно пораснали момчета и момичета. При нея няма специални изисквания към физическите данни на детето. Няма значение дали е десничар или левичар. В Българска Фехтовална Академия (БФА) работят с деца от 6 годишна възраст. За да разберете дали този спорт е подходящ или не конкретно за вашето дете, не го мислете, а направо заповядайте в залата. В нашата академия детето ви може да присъства и да се включи в тренировка без заплащане. Имате толеранс от няколко посещения, в които то, а и вие да усетите дали това е неговото място и неговият спорт.
2. Фехтовката ще развие у детето ви координация, бързина, ловкост, воля, бърза мисъл и реакция, като същевременно ще го научи на дисциплина, уважение, благородство, доблест, търпение, самоконтрол. Ще му помогне да се отърси от напрежението и да канализира енергията си в градивна посока. При това първите резултати идват неочаквано бързо. Още след първите няколко месеца тренировки.
3. Залата на Българска Фехтовална Академия, в която се провеждат тренировките, е слънчева и просторна и се намира в центъра на гр. София, ул. „20-ти април”, 13 (за познаващите района, адресът е известен като „борсата”, Търговски комплекс „Руски паметник”, „бившата цигарена фабрика“). На една ръка разстояние  от „Петте кьошета”, „Руски паметник” и площад „Македония”. Детето ви може да стигне лесно от всички части на столицата с метро, автобус, тролейбус или трамвай.
4. Дните, в които се провеждат тренировките са съобразени с и без това натоварената програма на деца и родители, и са както в делнични дни, така и през уикенда. Начинаещите деца имат възможност да посещават по четири тренировки седмично – две през седмицата и по една в събота и неделя.
5. Таксата е месечна и за разлика от всеобщата представа, че фехтовката е „много скъп спорт” в сравнение с масовите, себестойността на една тренировка излиза под 10 лв. Изненадани ли сте? Аз бях! И да, първата тренировка винаги е безплатна.
6. Старши треньорите на Българска Фехтовална Академия имат над 15 – годишен опит в работата с деца. С внимание, загриженост, ангажираност, лично отношение и усмивка, те напътстват децата и ги насърчават да се развиват и усъвършенстват в спорта, а не просто да си запълват времето, докато свърши работния ден на родителите им.

Доказателство за това са гигантските успехи на Йоана Илиева , Тодор Стойчев, както и на много други възпитаници на Българска Фехтовална Академия, които непрестанно печелят медали и купи от европейски и световни първенства.

А знаете ли имената на момчетата, които първи започнаха да вдигат нивото на съвременната българска фехтовка? Ето за тези рицари на новото време става въпрос:

Любослав Бурнев, носител на Европейската купа за кадети през 2011г. и Панчо Пасков, който през 2016 г. не само че печели квота за Олимпийските игри в Рио де Жанейро (такова постижение за последен път е правено от български фехтовач през далечната 1988), а дори успява да отстрани претендента за олимпийското злато – Алексей Якименко.

С финес и достойнство тези млади хора пишат новата история на родната фехтовка и превръщат България във фактор от световна значимост в този толкова елегантен спорт.

О, и най-важното!  Или поне това, което е най-важно за децата – да, медали и купи се печелят! Кога, зависи от нивото на подготовка, честотата на посещения, отдадеността и напредъка на самото дете. Но нека отбележа, че има шампиони, които успяват да се преборят за трофей и медал още в първите няколко месеца от своето обучение.

И за финал ще ви споделя, че неотдавна един осемгодишен сладур ми обясни така:

Фехтовката е като да се биеш с лазерни мечове, ама много по-яко!

Като се замисля, все още не познавам дете, което да е започнало да тренира фехтовка и да не му е харесало.

Така че не се колебайте, а ни се обадете и заповядайте в Българска Фехтовална Академия – нашата академия, за да усетите магнетичното привличане на този спорт.

Обзалагам се, че и вие и детето ви ще бъдете очаровани!