Национална спортна академия „Васил Левски“ отбеляза стогодишнината на фехтовката в България. На специална церемония в Олимпийския и образователен център в академията проф. Красимир Петков направи дарение на ръководителя на центъра проф. Лозан Митев. Освен ректор на Академията проф. Петков е бивш елитен национален състезател, инструктор и треньор по фехтовка. Той предостави на музейната експозиция на Олимпийския и образователен център старинни оръжия – две рапири, едната от които от 18 век, шпага от края на 19 век, както и състезателен екип.
Събитието се проведе в паметния ден, когато точно преди век, на 2 март 1926 г. група ентусиасти учредяват в София Българския фехтовален клуб, с което поставят началото на развитието на фехтовката като организиран спорт в България.
„Оръжията са напълно автентични, носят печата на майсторите, които са ги изработили, и ще допълнят витрината от експонати, онагледявайки хронологичното развитие на фехтовката“, поясни ректорът на Спортната академия. „На днешния ден е поставено началото на организираната фехтовка в България. Сто години по-късно правя това дарение, което показва развитието на оръжията в последните няколко века. Фехтовката е един от най-дълго присъствалите спортове в олимпийската програма“, допълни проф. Петков.
В словото си проф. Красимир Петков припомни някои от големите успехи на съвременната българска фехтовка, сред които с историческо значение се открояват постиженията на студентката в НСА Йоана Илиева, достигнала до № 2 в световната ранглиста на сабя.
Дарението прие ръководителят на Образователния и олимпийски център проф. Лозан Митев, който го определи като изключително ценно: „Искам да подчертая, че проф. Петков е съпричастен към опазването на историческото и културно наследство на българската фехтовка още от началото на 90-те години на миналия век. От това време той изследва внимателно всичко, което се е случило във фехтовката, разполага с огромна литература и считам, че това също е голям принос в значението на Национална спортна академия като източник и светилник на културата на българския спорт“, заяви проф. Митев.
Сред официалните гости на събитието беше проф. Лъчезар Димитров – ректорът, в чийто мандат (2003-2012 г.) е изградена настоящата зала по фехтовка на НСА, в която се подготвят студентите по специалността.
„Имаше група от спортове, които се нуждаеха от подобряване на условията, в които се преподаваха. Това беше трудно решение, защото трябваше да се съобразявам с изискванията на много дисциплини, но така или иначе в този момент фехтовката се сдоби със своя зала в комплекса на Спортната академия. Надявам се това да продължи да дава своите добри резултати в обучителния процес“, сподели проф. Лъчезар Димитров.
В основата на организираното преподаване на уроци по фехтовка в България са военните. Обучението започва през 1884 г. във Военното на Негово Височество училище, където след 12 години е открита „Фехтовална школа“. Същата 1896 г. е разпоредено да започне организирано обучение и в Кавалерийската школа. Другата линия, по която фехтовката навлиза в обществото, е чрез Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак“ (създаден 1896). В програмата на Първия юнашки събор във Варна има композиции с включени демонстрации по „фехтование с шашки и бастони“.
Началото на организираната дейност по разпространение на фехтовката като спорт е на 2 март 1926 г., когато група военни, спортисти и деятели по инициатива на полк. Владимир Андреев създават Българския фехтовален клуб в салона на столичната III прогимназия „Граф Игнатиев“. Шестнадесет учредители приемат устав, в който е записано, че група граждани желаят „да създадат у нас условия за развитието на фехтовалния спорт, този благороден спорт на хладното оръжие…“
През 1896 година фехтовката е включена в програмата на Първите олимпийски игри и оттогава е неизменен олимпийски спорт.
