С децата никога не е скучно. Всеки, който има късмета и привилегията да работи с тях – знае това. Понякога е изморително, изтощително, раздразнително, дори буреносно, но никога, абсолютно никога, не и скучно.

И ежедневно в залата, освен звън на оръжия, кънти безгрижен смях. Защо ли? Ами просто защото си говорим с тях. А пък те винаги, абсолютно винаги имат под ръка някоя мъдрост.

Наскоро ги попитахме: „Защо фехтовка?”. Без разяснения. Без правилен отговор. Единственото условие беше да отговорят с едно изречение.

Ето какво казаха те:

Защото си слагаме маска.

Защото мама ме записа.

Защото живея наблизо.

Защото батко ходи.

Защото има оръжия.

Защото искам да се бия със сабя.

Защото залата е голяма.

Защото е много весело.

Защото най-добрият ми приятел е тук.

Защото се печелят медали.

Защото тате е тренирал.

Защото всеки път правим нещо ново.

Защото никой друг от моя клас не ходи на фехтовка.

Защото мама казва, че е готино да си рицар.

Защото искам да съм като Йоана Илиева.

Защото треньорите са мили и ме харесват.

Защото другите деца са добри.

Защото ми харесва облеклото /екипировката – бел. автор/.

Защото го видях в училище и ми стана интересно.

Това отговориха те. А вие? Как бихте отговорили?

Съвсем скоро ще попитаме и вас.