Когато бях малка си мислех, че навършиш ли 40 години – грохваш от старост. За щастие се оказа, че не съм била никак права. И че даже някъде там, точно след 40-те, животът рестартира и се случва онова чудо, наречено „разцвет на силите“.
И ето го него – нашия бате Иво в неговия разцвет! На ЦЕЛИ 50 би казало детето в мен. Но стига да погледне през рамо и да хвърли един бегъл поглед към това какъв път е изминал, къде е стигнал и какво е изградил за тези години и става ясно, че всъщност не са ЦЕЛИ 50, а са ЕДВА 50.
С постоянство, воля, уважение, упорство и най-вече със сърце Ивайло Воденов върви смело и целенасочено напред, бори се за развитието и защитава честта на фехтовката в България години наред и днес резултатите от положените усилия са по-видими и осезаеми от всякога.
Ивайло Воденов е явление. Той е като лятна буря, след която денят се избистря и засиява. Като буен пламък, който разпалва угаснали мечти. Като ярка комета, която озарява нощното небе и сочи вярната посока. Всеки, който е кръстосал сабя или житейския си път с него знае, че работата с бате Иво не е песен – тя е истиски рок концерт. Той е добрата дума в труден момент. Солидно рамо и стабилна опора при нужда. Треньор с главно „Т“ и човек с главно „Ч“.
И днес, на рождения му ден, сме събрали шепа спомени и мили думи, споделени от едни прекрасни хора за един много специален човек.
