След като ви разказахме за треньорите ни от София и Стара Загора, ще ви разходим и до морето, за да ви запознаем и със стабилния ни треньорски екип, който се раздава из Бургас и региона.
По пътя за там, първо ще се отбием в Карнобат, за да ви представим ръководителя на фехтовален клуб „Маркели”:
Катя Пъдарова
Когато през 2008 година Ивайло Воденов и Запрян Ванчев създават клуб „Свечников”, а година по-късно и Българска Фехтовална Академия, те си поставят за цел да възродят фехтовката не само в София, но и в цяла България. Желанието им е да създадат верига от клубове в градове, където този спорт няма корени, така че колкото се може повече малчугани да се докоснат до неговата магия.
За постигането на амбициозния им замисъл обаче са нужни добре подготвени кадри – треньори по фехтовка, които по онова време дори в столицата се броят на пръсти. А извън София съвсем ги няма. Вариантът е само един – да намерят правилните хора и да ги обучат. Непосилна задача на пръв поглед. Но не и за двама съвременни рицари, които освен че изпитват пламенна обич и почит към фехтовката, не се страхуват и от предизвикателства.
Така започва тяхното приключение…
Фехтовката е фантастичен спорт – изискан, красив, комплексен. Той развива у детето всички качества, за които си мечтае един родител и най-вече една майка. А именно – бързина на ума и тялото, стратегическо мислене, дисциплина, уважение, финес, благородство, физическа и душевна красота. Но освен всичко това, когато едно дете избере сабята – най-динамичното от трите оръжия – то започва да обитава един нов свят:
„Колос на българската фехтовка“, „Маестрото“, „най-продуктивният български треньор“, „най-възрастният треньор по фехтовка в света, достоен за рекорд на Гинес“ – всичко това се отнася за една от най-значимите личности в българската фехтовка – Николай Свечников.
Сякаш орисан от собствената си фамилия, този светъл човек е озарил с харизмата си цели 5 поколения български фехтовачи. И до днес, вече почти 30 години, откакто не е на тази земя, те си спомнят с обич и уважение за него. В негово лице учениците му виждат не просто треньор и възпитател, а близък приятел, баща и личност, чийто пример продължават да следват.
Да си треньор не е просто професия. Да си треньор е призвание. А да бъдеш треньор на деца означава преди всичко да ги обичаш и да ти е страшно хубаво, когато си сред тях.
Успехите на един треньор не се измерват само и единствено с дипломите, квалификациите, наградите, шампионатите. Нито пък с купите и медалите. Измерват се предимно с това в колко деца е запалил и разпалил любовта към своя спорт, на колко е помогнал да се изградят като личности, да намерят и отстояват себе си по пътя на порастването, така че да станат не само добри атлети, а преди всичко – стойностни хора.
Чували сте вероятно, че има няколко видове спорт, които се определят като „благородни”. Един от тях е фехтовката. За това има обективни причини.
Но нека ви разкажа историите на истински личности от историята на българската фехтовка, които със своите постъпки придават още повече стойност и истинност на това определение. Хора, които вдъхновяват и дават безценен пример на младото поколение.
Със сигурност сте чували, че наричат фехтовката „бърз шах” или „шах в движение”, както и че е един великолепен спорт, който развива едновременно ума, тялото и психиката.
Но е твърде възможно дори и да не подозирате за интересните факти, които сме събрали за вас в следващите редове:
1. Фехтовката е един от първите олимпийски спортове, които допускат участието на жени.
Освен всички свои достойнства, фехтовката безспорно е и един от най-елегантните видове спорт. За това допринася и традиционната бяла екипировка, която не само е красива, но и ще осигури пълна защита за вашето дете по време на тренировки и състезания. А ето как ще изглежда вашият малък фехтовач екипиран от глава до пети.
Първо на първо на главата си ще носи ето такава маска:
Като малка имах мечта.
За разлика от повечето момичета на моята възраст, които искаха да бъдат принцеси, аз исках да бъда… мускетар. Да си имам сабя, с която да се дуелирам с лошите гвардейци на кардинал Ришельо и винаги да ги побеждавам. Много ясно! А после да се мятам на бързоногия си жребец и да отпрашвам към следващо велико приключение.
В началото на юли в град Бургас се проведе традиционния фехтовален летен лагер на Българска Фехтовална Академия (БФА). В него се включиха над 25 момичета и момчета – нашите най- млади рицари от клубове „Корсар“, „Ангард“, „Тамплиер“ и „Свечников“ на БФА, на възраст между 8 – 14 години.
Програмата, както винаги, беше наситена с активни занимания на открито, размахване на саби, игри, забавления и за финал вечер на палатки в природен парк Страндажа. Тренировките бяха сериозни, а настроението – празнично.
Вижте сами как се случи всичко:
След това:
После:
И за финал на цялото приключение урок по оцеляване в дивата пустош:
И в не чак толкова дивата:
И, разбира се, най-любимият на младите ни фехтовачи момент, с който завършва всеки наш лагер и започва трепетното очакване на следващия – игрите и разговорите край лагерния огън.
Специални благодарности на екипа на клуб „Корсар“, град Бургас за нестихващия ентусиазъм, с който организират това приключение и успяват да заредят нашите смели герои с незабравими емоции.
Автор: Натали Шарве