Автор: Natalie Sharve

За това колко е важно къде живеят, виреят и спортуват нашите деца.

Едноличният контрол, който имаме върху възпитанието на децата ни, за добро или лошо, трае твърде кратко. Година, две, най-много три. В много редки случаи – до към пет. След това във възпитателния процес стремглаво се впускат яслата, детската градина, училището, залата за спорт, площадката, междублоковото пространство, съседите и кой ли не още. С други думи –  поделяме си тежката отговорност по израстването на децата ни и превръщането им в стойностни хора със заобикалящата ги/ни среда.

Това е един възхитителен период, в който детето започва щедро да ни сервира изненада след изненада. Къде с нови знания и умения. Къде с непристойни думи и нахално поведение. Дъщерите и синовете ни започват да проявяват дългоочакваната от нас самостоятелност, което основно се изразява в това, че си оформят свой собствен социален кръг и започват неистово да подражава на новите си приятели. Понякога това е повод за радост и гордост, друг път – за поредния скандал, защото стандартите ни за „готино“ поведение рязко се разминават.

„Какво му става?! Това не е моето дете! То никога не прави така!“ 

Сто на сто сте чували тези реплики да излитат от устата на възмутен родител. А дали не са излитали и от вашата собствена?!

И тук възниква въпросът:

ReadMore

Или как точно фехтовката помага на децата ни да са здрави, красиви, умни и щастливи.

„Красотата ще спаси света!” … Или поне със сигурност ще го направи (и го прави) още по-прекрасно място за живеене.

Питате се как точно фехтовката ще разкраси децата ни? Има ли изобщо накъде?! Ако не ви се вярва, вижте сами:

ReadMore

 Как да преценим към какъв спорт да го насочим според неговия характер, темперамент и интереси.

Когато темата за спорта настойчиво запърха в главите ни и ни зачовъркат въпроси като: „На какво?„, „Къде?“ и „Кога?“ да запишем детето, една от първите дилеми, пред които сме изправени е:

Дали да насочим детето си към индивидуален или към отборен спорт?

За плюсовете на едните и на другите  може да се философства много. Но ние тук няма да се впускаме в излишни словоизлияния, а ще се опитаме да обобщим накратко:

ReadMore

Въпросите, които ни терзаят и отговорите, от които се нуждаем, за да вземем най-доброто решение.

В океана от възможности, в който плуваме ежедневно, е много лесно да се удавим. Давим се постоянно, по няколко пъти на ден поне. Неограничените избори, пред които сме изправени, са безспорно доказателство за нашата свобода. Но тази свобода понякога ни увисва на шията и едва успяваме дъх да си поемем.

Всеки избор, който правим, носи отговорност и има своите последици.

Когато станем родители, ситуацията рязко се утежнява от факта, че вече трябва да избираме не само за себе си, но и за безценното същество, което сме създали. А то, от своя страна, винаги има свое собствено мнение. И, както много добре знаем, това негово мнение не е никак задължително да съвпада с нашето. С порастването (за всеобщ родителски ужас) като че ли става напълно задължително да не съвпада изобщо. Така че понякога, да не кажа винаги, е необходимо да впрегнем цялото си красноречие и да използваме познати и непознати методи за мотивация, само и само да убедим детето, че нашият избор е и негов, и очевидно най-добрия възможен. Крайно изтощителна задача. Да не говорим, че решенията, които взимаме за неговото бъдеще (със или без негово съгласие), често предопределят хода и качеството на живота му. Каква по-голяма отговорност от това!

Тежка е, тежка е царската корона, нооо… да не сме си правили деца.

Спортът обаче е сякаш една от малкото теми, по които с нашите разбойници и разбойнички имаме учудващо единомислие. Е, или поне до момента, в който не започнем да обсъждаме въпроса в конкретика.

Защо ли?

Нека да видим.

Как ние, родителите, избираме спорт за нашите деца?

ReadMore