Йоана Илиева е само на 19 години, но преди името ѝ вече седят следните постижения: европейска шампионка до 20 г. и двукратна вицеевропейска до 17 г., носителка на световната купа до 20 г. и бронзова медалистка от световно първенство за девойки. Не е зле, нали?
„Много е приятно, когато чувам подобни неща, няма да лъжа – казва Йоана. – В същия момент, е имало хиляди пъти, в които съм се чудела дали ще успея. Дали усилията, които влагам, ще се отплатят. Тогава обаче идват треньорът, клубът, приятелите ми, които ми помагат да изляза оттам и да започна да мисля за правилните неща.“
Софиянката носи на България първите изобщо медали за българската фехтовка при жените, а постиженията ѝ са най-сериозните от времето на Васил Етрополски. Между другото, именно това е името на академията, чийто възпитаник е Йоана.
Чуваме се с нея по телефона в една вторнична сутрин, тъй като тя се радва на заслужена почивка след една тежка година – не само в професионален аспект, но и в личен. Тази година Йоана завърши гимназия и бе абитуриентка въпреки тежката ситуация с пандемията от коронавирус.
„Всеки ден се променяха нещата – ще има бал, няма да има бал. Затова ние предпочетохме да изчакаме до последно, за да можем да се насладим на емоцията въпреки ситуацията“, споделя младата ни надежда.
Казва, че е готова да отдаде живота си на фехтовката. Вече е приета с този спорт в НСА и въпреки че е на почивка в момента, отлично знае, че когато се върне в София, я чакат отново тренировъчни лагери.
Глобалната пандемия от COVID-19 нанесе сериозни поражения на населението и на световната икономика и отложи големи спортни прояви, включително Олимпийските игри, но Йоана вижда положителното. За нея това означава още една година, в която може да израсне и да стане още по-добра, за да спечели квота за Токио 2020 (Олимпиадата запази името си, въпреки че ще се проведе през 2021 година).
„Олимпийската квалификация не се е състояла и не се знае дали ще се ходи на Олимпиада. Ще се боря със зъби и нокти. За мен това е още една година плюс и страхотна възможност. Световно първенство също беше отменено с година. Това само увеличава шансовете ми да го спечеля, още една година.“
Йоана започва с фехтовката съвсем случайно, но още като ученичка е тотално запленена от този спорт, който е далеч от най-популярните у нас. „Дори не знаех как се казва – споделя тя. – Нашата академия обикаляше да събира деца от училищата. И като всяко дете, нямаше как да не се впечатля от хора с мечове и маски. Стана ми интересно, отидох в залата и докато се усетя, вече бяха минали четири години.
Пробвах и други спортове, но като че ли, всеки път, в който се опитвах да си харесам някакъв друг спорт, съдбата сякаш всеки път ме дърпаше към фехтовката. Пробвах плуване за около година, но веднъж ми се скараха на една тренировка и след това повече не се появих. Исках да опитам таекуондо, но като видях какво правят на тренировката, се стреснах и дори не влязох в залата. Щях да пробвам и лека атлетика, но когато трябваше да отида, ме заболя коремът и така не стигнах до пистата.“
Зад всеки успял мъж стои една успяла жена, а зад всеки успешен спортист стои един успешен треньор. В случая на Йоана това е Ивайло Воденов. „Той е с мен, откакто съм съвсем малка – споделя тя. – Той ми е като родител и мога да се обърна към него с въпроси не само за спорта, но и за живота ми. Когато се колебая за нещо, той винаги е бил до мен.“
Три са оръжията, които се използват във фехтовката: шпага, рапира и сабя. Именно с последното Йоана поразява съперничките си. „Сабята не съм си я избрала аз, просто треньорите в нашата школа се занимават с това“, казва тя. Основните разлики между трите оръжия са във външния вид и в поражаемата повърхност (коя част от тялото попада под ударите). При сабята са позволени както мушкащи, така и разсичащи удари, а лекотата на оръжието го прави перфектно за контраатакуващи движения.
Въпреки че рядко ще чуете или ще прочетете новини, свързани с фехтовката, това далеч не обезкуражава Йоана. Дори напротив. Още от малка тя се държи като абсолютен професионалист и е фокусирана само и единствено върху себе си.
„Предпочитам да не се говори за нещо, преди то да е станало, защото така никога няма да се случи. Това, което правя, ми носи огромна радост и не ме интересува кой го оценява и кой – не. Според мен, който се интересува от спорт, той ще открие важните неща.“
Това се казва мислене! А ние можем само да ѝ пожелаем успех за в бъдеще и да направи така, че по-често фехтовката да бъде първа новина в емисиите.
Любомир Наденов, webcafe.bg
