След като ви разказахме за треньорите ни от София и Стара Загора, ще ви разходим и до морето, за да ви запознаем и със стабилния ни треньорски екип, който се раздава из Бургас и региона.
По пътя за там, първо ще се отбием в Карнобат, за да ви представим ръководителя на фехтовален клуб „Маркели”:
Катя Пъдарова
Когато през 2008 година Ивайло Воденов и Запрян Ванчев създават клуб „Свечников”, а година по-късно и Българска Фехтовална Академия, те си поставят за цел да възродят фехтовката не само в София, но и в цяла България. Желанието им е да създадат верига от клубове в градове, където този спорт няма корени, така че колкото се може повече малчугани да се докоснат до неговата магия.
За постигането на амбициозния им замисъл обаче са нужни добре подготвени кадри – треньори по фехтовка, които по онова време дори в столицата се броят на пръсти. А извън София съвсем ги няма. Вариантът е само един – да намерят правилните хора и да ги обучат. Непосилна задача на пръв поглед. Но не и за двама съвременни рицари, които освен че изпитват пламенна обич и почит към фехтовката, не се страхуват и от предизвикателства.
Така започва тяхното приключение…
Фехтовката е фантастичен спорт – изискан, красив, комплексен. Той развива у детето всички качества, за които си мечтае един родител и най-вече една майка. А именно – бързина на ума и тялото, стратегическо мислене, дисциплина, уважение, финес, благородство, физическа и душевна красота. Но освен всичко това, когато едно дете избере сабята – най-динамичното от трите оръжия – то започва да обитава един нов свят:
Да си треньор не е просто професия. Да си треньор е призвание. А да бъдеш треньор на деца означава преди всичко да ги обичаш и да ти е страшно хубаво, когато си сред тях.
Успехите на един треньор не се измерват само и единствено с дипломите, квалификациите, наградите, шампионатите. Нито пък с купите и медалите. Измерват се предимно с това в колко деца е запалил и разпалил любовта към своя спорт, на колко е помогнал да се изградят като личности, да намерят и отстояват себе си по пътя на порастването, така че да станат не само добри атлети, а преди всичко – стойностни хора.
Освен всички свои достойнства, фехтовката безспорно е и един от най-елегантните видове спорт. За това допринася и традиционната бяла екипировка, която не само е красива, но и ще осигури пълна защита за вашето дете по време на тренировки и състезания. А ето как ще изглежда вашият малък фехтовач екипиран от глава до пети.
Първо на първо на главата си ще носи ето такава маска:
Като малка имах мечта.
За разлика от повечето момичета на моята възраст, които искаха да бъдат принцеси, аз исках да бъда… мускетар. Да си имам сабя, с която да се дуелирам с лошите гвардейци на кардинал Ришельо и винаги да ги побеждавам. Много ясно! А после да се мятам на бързоногия си жребец и да отпрашвам към следващо велико приключение.
Едноличният контрол, който имаме върху възпитанието на децата ни, за добро или лошо, трае твърде кратко. Година, две, най-много три. В много редки случаи – до към пет. След това във възпитателния процес стремглаво се впускат яслата, детската градина, училището, залата за спорт, площадката, междублоковото пространство, съседите и кой ли не още. С други думи – поделяме си тежката отговорност по израстването на децата ни и превръщането им в стойностни хора със заобикалящата ги/ни среда.
Това е един възхитителен период, в който детето започва щедро да ни сервира изненада след изненада. Къде с нови знания и умения. Къде с непристойни думи и нахално поведение. Дъщерите и синовете ни започват да проявяват дългоочакваната от нас самостоятелност, което основно се изразява в това, че си оформят свой собствен социален кръг и започват неистово да подражава на новите си приятели. Понякога това е повод за радост и гордост, друг път – за поредния скандал, защото стандартите ни за „готино“ поведение рязко се разминават.
„Какво му става?! Това не е моето дете! То никога не прави така!“
Сто на сто сте чували тези реплики да излитат от устата на възмутен родител. А дали не са излитали и от вашата собствена?!
И тук възниква въпросът:
„Красотата ще спаси света!” … Или поне със сигурност ще го направи (и го прави) още по-прекрасно място за живеене.
Питате се как точно фехтовката ще разкраси децата ни? Има ли изобщо накъде?! Ако не ви се вярва, вижте сами:
Едно от съдбоносните решения, към които подтикваме нашето дете (понякога без дори да подозираме колко съдбоносно е всъщност), е именно какъв спорт да избере. Това решение често бележи целия му живот, превръща се в опорна точка, около която се завъртат неговите интереси, приятелства, любовни трепети.
Освен всички всеизвестни плюсове за физическото и психическото здраве, спортът може да се окаже и онази невидима сила, която по чудодеен начин изтръгва трайно децата ни от виртуалния свят, в който все по-често и за по-дълго потъват.
Когато темата за спорта настойчиво запърха в главите ни и ни зачовъркат въпроси като: „На какво?„, „Къде?“ и „Кога?“ да запишем детето, една от първите дилеми, пред които сме изправени е:
Дали да насочим детето си към индивидуален или към отборен спорт?
За плюсовете на едните и на другите може да се философства много. Но ние тук няма да се впускаме в излишни словоизлияния, а ще се опитаме да обобщим накратко: